Западът се чуди докъде може да стигне с помощта за Украйна

Войната в Украйна е в ключов момент - битката за Донбас, а американският президент Джо Байдън и неговите съюзници са изправени пред нова дилема - докъде могат да стигнат в помощта си за украинската армия, без да има по-сериозна ескалация между НАТО и Русия, пише CNN.

В Киев очакват колкото се може по-бързо обещаното военно оборудване, за да могат да удържат защитата на Донбас. Властите се опасяват, че веднъж превземат ли региона, апетитети на руснаците ще се завърнат и фокусът ще се насочи отново към западните части на Украйна и столицата Киев. Сякаш в подкрепа на тези опасения в понеделник сутринта (18 април) руските военни обстрелваха Лвов, който се намира на по-малко от 100 километра от полската граница, както и още редица други градове. Сирени за въздушна опасност се чуха и в столицата Киев.

"Никога няма да е достатъчно - невъзможно е да бъде достатъчно", коментира украинският президент Володимир Зеленски в интервю за CNN по повод военната помощ, която обещава САЩ. Нямаме техническо превъзходство над нашите врагове - ние просто не сме на същото ниво, каза още той пред медията и призовава за по-бързи доставки на оръжия.

Но във Вашингтон се чудят докъде могат да стигнат със своята военна подкрепа и къде са "червените линии" на руския президент Владимир Путин. Съюзниците в момента анализират колко могат да продължават в този дух без да провокират директен сблъсък между руските военни и НАТО.

През миналата седмица Москва официално е изпратила изпрати нота до Държавния департамент на САЩ, с която протестира срещу продължаващите доставки на оръжия за Украйна. Източници на CNN посочват, че с нея Русия предупреждава за "непредвидими последици", ако това продължава.

Предупреждението е ясно - Русия може да предприеме по-твърди мерки, за да ограничи способностите на Киев да се бори. Според анализатори изпратената нота може да означава, че Москва може да приеме за цели не само западните оръжия на територията на Украйна, но и конвоите на НАТО, които ги карат до украинските граници.

За първи път Вашингтон се съгласи да предостави на Украйна по-сериозна техника, включително 155 мм гаубици, 11 хеликоптера Ми -17 и 300 военни дрона. Стойността на пакета е около 800 млн. долара. Източниците на CNN коментират, че затова и руският протест е бил очакван и показващ, че действията на САЩ имат ефект, но все още не могат да оценят каква ще е реакцията на Москва.

Според коментари от администрацията на Джо Байдън Путин не би изпратил тази нота, ако се чувстваше като силната страна в битката.

Реално западните лидери само гадаят докъде може да стигне самият Путин. Австрийският канцлер Карл Нехамер, който се срещна с него преди седмица, е категоричен - руският президент "има своя собствена логика за войната" и вярва в победата.

"Той смята, че войната е необходима, за да гарантира сигурността на Руската федерация. Той не вярва на международната общност и обвинява украинците в геноцид в региона на Донбас", разказа Нехамер след разговора си с Владимир Путин пред NBC.

Володимир Зеленски също споделя пред CNN, че след военната инвация на Русия няма доверие на света. "Не вярвам на съседите си, на лидерите, дори и в договорите - ние имахме Меморандума от Будапеща с всички детайли за мир, но се оказа, че не струва нищо", каза той. С този документ Украйна предаде на Русия ядрените бойни глави, складирани на територията на страната от съветско време, в замяна на гаранции за своята сигурност и териториална цялост. Под споразумението като гаранти подписи сложиха Великобритания и САЩ.

"Днес ние вярваме само на прагматични и конкретни неща", каза Володимир Зеленски и допълни, че "вярата в другите, е вяра в самите нас - в нашия народ, нашата армия и държавите, които ни подкрепят".

Западният свят обаче може да бъде замесен много сериозно в конфликта, ако Русия използва тактическо ядрено оръжие в Украна. Зеленски не отхвърля този вариант, защото според него, с действията си в Украйна Путин е показал, че не цени човешкия живот.